вторник, 3 юли 2007 г.

Need some fresh air.. Или жертвите, които правим за любовта с главното Лъ..

Знаете го онова нещо, което всеки разбира по своему, но всички го наричат "Свобода"... Така де.. същото това нещо, което всеки доброволно дава, когато до него се появи Някой. Независимо дали този Някой е с главното Нъ.. Или е просто Някой, който ни е страх да не нараним, съобщавайки му хладнокръвно, че си искаме нещото наречено "Свобода" поне от време на време - ей тъй за разнообразие или с конкретната цел да покрещим от бяс и безсилие, за това, че сме твърде мекушави и не можем да кажем Край.
По принцип разделянето със "Свобода"-та е съвсем нормално развитие на нещата, когато обичаш. Толкова нормално, че даже не го усещаш, когато това се случи. В такова хвърковато състояние ти се иска да подариш, поделиш, посветиш всичко свое. И това е едно такова велико чувство...Без задни мисли, без съмнения, без опасения... Каращо те да се радваш на времето с любимото същество и да усещаш всяко парченце от милисекундата, че си обичан.
А да Ви кажа, аз наистина си обичам "Свободата". Не давам току така на който и да е да посяга върху й. И ако някой се докопа до "Свободата" ми - значи наистина си е заслужил правото на това... пък то после само времето показва дали то ще бъде доживотно или само временно.
Последните години флудят пазара с разни книжки а-ла инструктаж как да си живеем живота, как да се обичаме, как да се разбираме с колегите, как да правим кариера, как да правим секс... и една камара шаблонизирани мъдрости, от които гледам се изкарват не лоши пари.
Та ще взема и аз да напиша едно ръководство за това как се борави със "Свободата" на партньора. Замисляйки се това е една доста добра пазарна ниша, а погледнато от друга страна - може пък някой да разбере за какво става дума в житейския трактат. Не че има универсална рецепта за това, ама има едни тънички моменти, когато човек не усеща как гушкането се превръща в опит за убийство чрез задушаваща прегръдка.
Коренчето на тези несъответствия в степента на желание за гушкане от едната и другата страна е в Любовта. Тъй де.. по-скоро липсата на такава от едната или от другата страна. И ей на - единия агонизира, а другия се вкопчва като пиявичка, страхувайки се да не изтърве обектът на чувствата си, изсмуквайки и последната капка търпимост от него. Преследва вниманието му, краде от личното му време, обсебва всяка свободна минутка, рискувайки да провали всички красиви перспективи за развитие на отношенията помежду им. Чудя се дали е егоизъм или по-скоро липса на сила, за да се пребориш със страха да загубиш другия, когато му подариш "Свободата", от която се нуждае.. Или може би и двете...

5 коментара:

Анонимен каза...

М н о г о хубава тема. И попадам на нея някак за капак на каквото мисля.

...същия страх, с който аз невинаги се преборвам. Замисляла ли си се, че понякога обаче компромисът не е от онези, допустимите да допускане, а с цялото ти АЗ. Да, любов, но когато пуснеш пръст, захапят те до лакътя, убеждавайки те, че само гриза нокътчето, видиш ли и ти си го покажеш ясно, би трябвало онзи със зъбките да отпусне и да те гушне, щото иначе си го приел какъвто е, а той вече няма какво да приема, защото не си ти.

И да, знам, всеки има нужда от свобода. Но не е редно да показваш и казваш колко от нея си загубил на фона на слепотата си към загубата на чуждата такава, какъвто често е случая. И да, различни свободи са, те затова са Свободата на него и Свободата на нея, но не е редно да се блъска една в друга.

Кой обича повече - тойзи, който я дава в изобилие или дори не се замисля, преди да даде своята, или онзи, който приема за даденост нуждата от свободи и разбирането им? Ако знаеш колко споря в главата си за всичко това, но аз съм си побъркан и ми е присъщо.


А за такава книга си пропуснала момента, то народът стигна дотам да чете "Как да живея".

Анонимен каза...

Gavriel каза...

Кой обича повече ?

Любовта не подлежи на измерване - нея или я има или я няма

Анонимен каза...

Не, спор за неизмеримостта няма. Но като улучите Въпросът, за който имате коренно различни и абсолютно противоположни мнения просто всичко това със стъпването на врата, Свободата, искането, желанията и блъскащите се интереси става невероятна каша. Е, ако се обичате е от онези кашички, които се избистрят и утайката отива отдолу.

~Gery~ каза...

Аз мисля, че каквато и свобода да бъде дадена ако другия не я използва със съзнанието за това какво е коствало на теб да бъдеш щедър и разбиращ - се губи цялата идея на това да бъдем либерални във връзката си. Въобще - всичко опира до отговорността към другия, познаването му и ясната представа, кое би го наранило, злепоставило и изобщо - да го кара да се чувства некомфортно.
А любовта - то е ясно, че съм съгласна..

I каза...

Сложно. Много сложно...