вторник, 18 декември 2007 г.

Коледата Възможна Или Традициите Не Са Това, Което Бяха!



Днес се смях от сърце. Ама така се смях, че чак сълзички ми излязоха.
Причината за това беше една статия на Красимира Хаджииванова в Dnes.bg.

И тъй като още от началото на последния зимен месец на отиващата си година, намирисва натрапчиво на Коледа, изпълнена къде с кич, къде с някоя и друга що годе добре изглеждаща аранжировка, но във всички случаи пъстра, ще споделя с вас закачливата статия та да може и Вие да се похилите!






Коледа идва и това е видно отвсякъде. И всеки свързва празника с различни символи - белобради старци, морни Снежанки /с пресен чесън/, елени, шейни и елхи.

Сега няма да обсъждаме колорита и разнообразието на всички коледни асоциации, а ще се спрем само на една от тях и придружаващите я дейности.

Елхата. Коледното дръвче. Временната иглолистна флора, която всеки забучва вкъщи тези дни. Може и да не сте забелязали, но изборът на дървото зависи от собствения ви натюрел. Ето как.

Вие сте:

Романтик

Десет дни преди Коледа започвате да проучвате пазара. Обикаляте всички кьошета из града, оглеждате зорко и акуратно всяко дръвче. Говорите си с продавачите, питате ги откъде са, добра ли е реколтата и как е баба им.

Накрая, ако сте доволни от чутото и видяното, закупувате най-чутовната, китна, ароматна и яркозелена елха. Препоръчителни размери – 5-6. Метра. Височина, ширина, обем, гравитационно ускорение и прочие физични величини.

Стоварвате природната даденост насред хола и в продължение на тридесет минути я съзерцавате в кататоничен ступор.

След това изваждате четири кашона с играчки, три торби с гирлянди и два пакета медицински хигроскопичен памук /50 стинки пакетчето в кварталната аптека/.

Малко уточнение за не-романтиците – памукът се ръси с апломб върху това, което е останало от клоните, след като елхата е цялостно и всеобхватно закичена с камбанки, топчици, орехчета, ошав, камъни Сваровски, чушки, краставици и каквито още провизии намерите в хладилника и фризера /гювеч и кьопоолу не са подходящи за украса поради течната им консистенция и кратък срок на годност/.

Разбира се, елхата далеч не е всичко.

Във всеки ъгъл щедро ръсите миниатюрни фигурки, изобразяващи Рождество Христово, като не пестите нито слама, нито овце - така, да има.

На всеки голям прозорец окичвате лампички, които включвате всяка вечер точно в 7, така че отдалеч домът ви заприличва на летище София в редките му моменти, когато не е скрито от мъгла, смог, сняг или друг природен катаклизъм.

А на всяка стена пък, за да не ви е постен интериорът, закачате по един чорап, който напълвате с фъстъци, станиол и памук.

С това украсата ви е почти завършена и сте готови да посрещнете Коледа с радост в сърцето.

Чукундур

Тва Коледа, Нова година, Ивановден, Великден, Никулден и разни други простотии ги нямате за нищо.

Баба ви е разказвала, че хората си купуват некви храсти по Нова година, но вие не робувате на модата пък и тя отдавна умря. Баба.

Все пак, докато гледате централната емисия новини и елхата, която се вижда на заден фон в студиото, капчицата човещинка, дремеща някъде зад лявата ви сърдечна камера, се събужда.

В безумието си връзвате оръфана червена панделка на бръшляна и, удавени във внезапен изблик на спонтанност, купувате на кучето пилешки трътки, вместо обичайните биволски тазобедрени стави, които му хвърляте на двора, когато се сетите.

С това жизнерадостното ви коледно настроение се изчерпва и се връщате към нормален ритъм на живот.

Екоактивист

Значи, след застрояването на Черноморската ивица и изтребването на китовете в канадската акватория, най-мразите изсичането на елхи.

Още през ноември сте напълнили пощенските кутии на съседите си с природозащитни позиви, а за най-отчайващите случаи сте прибегнали до заплахи в епистоларна форма, от типа „купувайки си жива елхичка, обричате планетата и себе си на бавна и мъчителна смърт“.

За себе си взимате изкуствена елхичка в жизнеутвърждаващ розов цвят и демонстративно я внасяте във входа на кооперацията в момент, в който знаете, че ще ви видят най-много комшии.

Слагате я на циментовия под и не я украсявате с нищо. Нямате дори и лампички, тъй като всъщност не употребявате електрическа енергия.

На Бъдни вечер хапвате малко коренчета от целина, морковчета и соя, пийвате айран, направен от био кисело мляко, и, пеейки си "Ой, Коледо, Коледо", лягате в спалния чувал.

На 25 декември ставате в 5 сутринта, обувате туристическите обувки и правите редовното си годишно изкачване на Понор планина, въоръжени със заострена пръчка и две торбички /произведени от рециклирани консерви/, в които събирате органични и неорганични отпадъци. Съвестта ви е чиста, природата – също.

Реалист

Всяка година едно и също, обаче пак ви е кеф. Купувате си средна по размер елхичка, може и борче, пък ако много го закъсате, кълцате с брадва няколко клонки от околния ландшафт и сте готови.

Не помните колко здрави играчки ви останаха от миналата година. Сигурни сте в едно – гирлянди нямате, щото котката ги изяде и след това ги издрайфа зад пердето. Още си личи петното, въпреки че упорито го поливахте с белина, антифриз и Каналин.

Окичвате килната камбанка на входната врата, а в хола слагате купа с неузрели мандарини и един банан, така, за колорит.

На 24 вечерта изяждате петнайсет сарми и две парчета питка, последвани от ошав, три портокала и парче саздърма, щото иначе не се издържа.

Преди да заспите си мислите как на следващия ден сте на гости у пет вида роднини, което предизвиква у вас силни стомашни киселини и налага спешен перорален прием на Мезимфорте.

По-нататък не помните. В просъница чувате, че котката пак драйфа. Мамка й.

Резултати:

Припознали сте се като Романтик. Нашите препоръки – пробвайте да увиете елхата в розов балдахин. Ще й придадете сластно-кахърен вид.

Припознали сте се като Чукундур. Нашите препоръки – сварете пилешките трътки, поне на Коледа не ги давайте на кучето сурови.

Припознали сте се като Екоактивист. Нашите препоръки – на Коледа се отпуснете и хапнете малко свинско. Най-много да ви хареса.

Припознали сте се като Реалист. Нашите препоръки – нямаме такива. Повечето хора имат вашите проблеми. Стиснете зъби и това е. Догодина ще свикнете.

вторник, 4 декември 2007 г.

Умирай Трудно Или "Момишенсе, Дай Ши Ми Жъпките!"

Не съм убедена кога точно започна всичко... Роман ли бе да го опишеш... То пък и то едно описание... Но да речем просто, че имам УЖАСЕН страх от зъболекари. Всъщност не от самите хора - Слава Богу до момента все на симпатяги съм попадала, които са достатъчно тактични, за да не правят забележка за силното тракане в чакалнята, което е породено не от друго, а от потракващото ми чене в следствие на силен страх, придружено с обезумял поглед, бързо чертаещ пътя за отстъпление веднага след като инквизицията в устната ми кухина приключи. Обичайно на тия неприятни места ходя с придружител, който впряга цялата си умствена, а понякога и физическа енергия, за да ме удържи да не драсна в момента на изричане на името ми от сестрата. Геройски мога обаче да заявя, че до момента не съм пропускала час при зъболекаря, колкото и да са били нарядко посещенията ми.
Кракът ми не беше стъпвал при такъв около 3 години.
Някои тук биха казали: "Браво! Ген си е да имаш здрави зъби! Браво, Браво!" Да, ама не!
Имаше една книжка на времето за две малки човечета, които живеели в устата и си правили къщички в зъбките на децата.
Та.. аз отдавна не съм дете, но се опасявам, че тия двамцата бяха впрегнали целия си архитектски потенциал и така се бяха развихрили, че цялата ми "фасада" плачеше за реставрация.
След едноседмично усърдно тъпкане с набор от болкоуспокояващи една мразовита петъчна утрин - моя милост закрачи бодро към зъболекарския кабинет. Бодрата крачка съвсем не беше заради ентусиазма, а поради факта, че преди уречения час трябваше да мина да изпратя един подарък по пощата. Но не по коя да е поща, а в един квартален клон, в който по закона за всеобщата гадост работи само едно гише, а ти гледаш освирепяло през стъклото съседните лелки, които явно нямат намерение да помръднат и най-малката част от тялото си, за да те обслужат. Нареждаш се чинно на опашката и зачакваш, разбирайки, че кутията, в която трябва да положиш нещото за изпращане също се закупува от гишето и освен това - се взема и бланка за попълване. Сигурно ако бях като Шива - това нямаше да ме вбеси толкова, но аз разполагах едва с 2 ръце и само едната от тях е способна да пише. Та.. не беше съвсем ясно как точно ще опаковам, надпиша и попълня едновременно... Явно и други хора срещнаха подобен проблем, защото опашката вървеше дяволски бавно.
Аха да се докопам до малкото прозорче и... една бабичка току що дофтасала чевръсто се опита да ме пререди. Ей Боже... тия пенсионери сякаш друга работа си нямат та баш в пиковите часове отиват да си плащат тока. Почвам да си мисля, че си устройват състезания Колко бързащи за работа ще прередят или пък колко бутилки минерална вода ще пренесат наведнъж с градски транспорт в тъпкания рейс сутрин. А после вечерно време се събират на пейката пред блока и се фукат един на друг.
Е, добрах се до гишето, любезно избутвайки старицата да се реди чинно на опашката, но когато ми връчиха формуляра за попълване без инструкции и започнах да го попълвам от грешната страна и грешната колонка, а жената ми го каза едва на 3-тата такава - аз просто си тръгнах, защото не оставаше много, за да закъснея съвсем за процедурата с бормашината.
Росна прясна се заковах тамън на време в кабинета и зачаках. Явно се бях пристрастила към хапчетата или си внушавах, че те все по-малко действат. Слава Богу - бърничкане този път нямаше. Връчиха ми бележка с телефон и име на Зъбен Хирург и ме отпратиха по живо по здраво, констатирайки, че ония 2-мата архитекти са произвели чудесен замък в покрайнините на устната ми кухина, който явно ще види сметката на нервната ми система ако не го извадя.
Е, добре.. ама то на това листче имаше и работно време, а то определено не включваше събота и неделя. Пък и аз се престарах този път с моя инат. Признавам си. Запасих се с промишлени количества течни, прахоопразни и хапчеобразни открития на медицината и се прибрах с идеята, че няма в крайна сметка да е ТОЛКОВА ЗЛЕ.
Ама си беше зле! Съвсем честно и откровено Ви казвам! Не правете това у дома си! Минах през няколко фази -
"Фаза на заблудата" - Когато си мислиш, че болката ти е минала и ликуваш скришно, че си я победил. Тази фаза е доста краткотрайна обикновено. В най-добрия случай е до момента, когато те заболи пак и вземеш следващото хапче. При мен обаче беше доста по-къса. Накрая толкова се скъси, че чак изчезна.
"Фаза на съзерцанието" - Това е фазата, когато те боли и ти, за да свикнеш с болката опитваш да не се разсейваш с нищо, а да се съсредоточиш върху й. Това е кофти фаза, защото те прави потенциален мазохист.
"Фазата наречена "Събуди другарче" - Тази фаза е от типа "Защо на мене да ми е добре, когато може на Вуте да му е зле." Симптомите са безсъние, виене и от време на време тихо хленчене. Целта е всеки да знае, че вие страдате. Ако не вдява - повтаряте.
И така цял уикенд - преминаването от фаза във фаза бе моето ежедневие, докато в понеделник набрах заветния номер и "О! Чудо!" - хирурга каза, че някак ще успее да ме вмести в графика си и ще изтръгне проклетника от изтерзаното ми чене. След приключване на работа се изстрелях към поликлиниката ни жива, ни умряла и се цопнах на стола едва възпирайки стремгавия си порив да се втурна в кабинета и да се метна на стола.
Цялото "Нещо" трая около 10 мин - "Десетминутното спасение". После лапнах една марля и убедена, че по-щастлив човек от мене в тоя миг на земята - НЯМА, тръгнах към къщи.