понеделник, 16 юли 2007 г.

Mountain Picture presents Блещучка and Co. in "Bair Budala"

Аз може и да нямам тренинг, ама пък съм голяма мераклийка. Зодията хич не ми е рогата, но пък съм бая инато и трудно отказващо се. Пък и няма да си кривя душата - имах голям стимул.
Тъй де, сега е "модерно" да се ходи по върхари и чукари, бягайки от сиво-кафеникавия смог разстилащ се над София, да го гледаш от високо, окайвайки безропотното си живуркане в "хубавата" ни столица и същевременно чувствайки се удовлетворен, че в крайна сметка не те е домързяло да вземеш раничката, да обуеш маратонките и да се замЪкнеш на край града, където започва т.нар. природа.. Или поне това, което е останало след настъпателното индустриално строителство.
Та и аз така.. Почти всеки уикенд се амбицирах да катеря Витоша. Ту от тук, ту от там... ама никога до горе. То това понятие "до горе" все още не ми е съвсем ясно в какво точно се изразява, но след последния rush по Витошките "чукари" поне има един конкретен удовлетворяващ ме резултат. А именно - Най-сетне изкачих Черни Връх.
Знам, че сигурно една част вече цъкат разочаровано с език, повтаряйки си на ум: "Ааа.. това ли било." ама не ми пука, защото за мен си беше истинско геройство.
Предната седмица заседнахме малко над х. Алеко, след уплаха, който си бяхме докарали с почти отвесното катерене нагоре, защото не знаехме, че патечката всъщносте малко по-в страни и във вид на значително по-полегата серпентина. Е, то по принцип си е малко трудно да координираш желанията на осмина неквалифицирани, неориентирани, неамбицирани и нерафинирани туристи. Та затова след 200м. пълзене нагоре се пльоснахме под едно борче и хубавичко напълнихме тумбаците, та поне на слизане да е по-лесно. И тъй - тогава качването до Черни Връх си бе мираж.
Затова пък тази събота състава бе Аз и Той, което се оказа една добра предпоставка за атака на вече намерения подходящ маршрут до горе.
Няма да се възгордявам, но пред вид малкият ми катерачески опит се справих сравнително добре, изключая усещането, че съм някакъв хибрид между сърничка и слонче и разбира се неизбежното почти локомотивно пуфтене в ритъм "Раз-два, раз-два"...
Не пропуснах частта с изкълчването на някой крайник и падането, но то юнак без рани не може. До горе стигнахме почти без препятствия и даже уцелихме точния връх, защото колкото и смешно да Ви звучи - всъщност не знаехме точно кой е до момента, в който не спрях да попитам една двойка от върволицата хора, пъплещи по склона, която Слава Богу не ни изгледа като извънземни, както правеха повечето млади, които поздравявахме по пътя, когато се разминавахме.
Този си беше върха. Имаше и табела даже! Ми да ама.. нищо особено. Не, че знам какви ми бяха очакванията ама като кажеш връх - някак си - поне сняг малко да имаше... или поне малко по-внушителен да беше. Гледката си струваше - да. И вятъра си го биваше - така хубавичко ни обрули, че сега едва си мърдам врата. Ама връх като хълмче някак си... (Сега като се замисля едва ли щях така лековато да го обвинявам, че не е качествен връх, ако го бях катерила от последната спирка на автобуса в Симеоново, а не се бях качила на лифта до Алеко)
Хубавото на качванията е, че има слизания. Всъщност според мен това е най-хубавата им черта. Нашето беше съвсем безпрепятствено ако не взимаме под внимание постоянното ми усещане, че току ще се сгромолясам на следващата крачка, защото краката ми ужасно трепереха от обирането на напрежението при стъпването по твърдите камъни по нанадолнището.
След 4 часа (отиване и връщане) победоносно стъпих на площадката пред хижата, с пълното съзнание, че може би ще ми се наложи да лазя по стълбите до стаята, НО ще се добера до там! :)

Струваше си! Скоро пак ще се пробвам...

2 коментара:

Fobos каза...

Гордея се с теб! Браво, Гер! Ще стане същинска планинска коза от теб :-)

Аз мисля тази седмица да се ряазходя до върха, че не съм се качвал от миналата година. Правя си големи преходи на Витоша, но повече се разхождам, а не катеря активно.

Няма ли да ни покажеш някоя снимка? Мен ме упрекнаха, че снимам само пчелични, пеперудни и цветенца... Ще е добре да направя и някоя пейзажна снимка другия път.

P.S. Тренирай, че до платото в Мелник не е много ходенето, но е стръмно :р

Mailo Hays каза...

Разочарование от това, че върха е "нищо особено" ме подсети за един виц. "Две възрастин жени отиват за първи път на брега на окена, застават там и почват да го съзерцават. След малко едната казва с пренебрежителен тон: "Хм, представях си го по-голям!". :)