Съзвездията от думи могат да са също толкова красиви, интересни и тайнствени... Дори понякога могат да сбъдват желания, когато някоя дума се отрони неволно..
Когато тръгнеш срещу вятъра във сянката на бурята незрима. В една безкрайност необятна ти просто потърси ме... Ще ме има... Ще чакам теб – на другото пристанище… Където винаги ще има път и утре. Където женска мисъл е промяната и кестените се разтварят в утрото... Където палавото безлюбовие на гларусите стенещи във здрача превръща всеки миг във празнословие. Изпива мисълта ми – да не плача… Където луднало морето пак се люби със пясъка, чертаещ финни струи, редувайки безпаметното губене със летните изстенати безумия. Където ласката ти мъжка ме прави нежна, устремна и дива. В пресветлото на изживяна вечност на късчета сърцето ми разбива. Когато тръгнеш срещу вятъра във сянката на бурята незрима. В една безкрайност необятна поискай ме. За тебе ще ме има...
3 коментара:
Добре си се завърнала... :)
:)
Много сте милички!:) Благодаря Ви!
Публикуване на коментар