сряда, 14 ноември 2007 г.

Приказна Приказчица за Не Съвсем Приказни Истини или Part One

Имало едно време едно мънинкичко Гаргамунделченце.То било винаги усмихнато и лъчезарно.Всички много го обичали, но то не било като тях. Мъничкото Гаргамунделченце не можело да маха с уши и това било единственото нещо, което го правило нещастно. Въпреки това то имало много приятели, които го обграждали с внимание, защото знаели, че то винаги е готово да им помогне и че винаги могат да разчитат на него. Навсякъде където и да отидело то било посрещано с отворени прегръдки. Само едно същество не го обичало, а това била Реалността. Гаргамунделченцето също не хранило особени симпатии към вече упоменатата персона и всеки път, когато тя почуквала на вратичката на неговото съзнание то брутално я изритвало обратно навън и отказвало да се поддаде на нейния студен чар.

Пораснало Гаргамунделченцето, но все още у него продължавало да живее онова дребничко животинче, което някои наричат Детство. Околните започнали да се отнасят по-сериозно с него, но то чувствало само че физиката му се променя, но не и нещо вътре в него. Дребчото оставал все така наивен и мил, но светът около него мутирал...

Вече го заобикаляли все по-малко сродни души и все повече уродливи чудовища,които някога също са били мънички Гаргамунделченцa, но сега те бяха пленници на Реалността. Безчувствените зомбита с тъжните очи молеха мъничкото Гаргамунделченце да се пази от тази коварна дама. А то даже и не се интересуваше какво ще стане по насетне, защото в действителност единствената цел в щастливия му живот била да намери така желаната -Любов.

Един ден както тихичко и весело си подскачало по улицата то стреснато се спряло. Към него се движела грациозно една млада лейди с прозрачна кожа и кристални коси... То веднага я познало. Да това била тя-така дългоочакваната и единствена Любов. То знаело, че тя идва при него, за да му докаже че наистина съществува и пребиваването му на този свят не е напразно. Дребчото поканило милото момиче у дома си и се отнасяло с такава грижовност, с такова внимание,че Тя разцъфтявала с всеки изминал ден. Обещала му, че ще остане завинаги с него, защото същество с такава същност не може да не бъде обичано от някого, и то не от кого да е, а от някого, който и той обича. Гаргамунделченцето почувства, че някой го щипе жестоко... То не искаше да обръща внимание, но така го болеше... Обърна се. До него стоеше Реалността и стискаше красивата лейди за врата....така я стискаше, че Любовта едва дишаше....

Гаргамунделченцето сънено потърка очички..То не беше сигурно, че все още не е в света на чудесата, в своя свят на чудеса, но уви това което бе видял преди малко не бе измислица на неговото съзнание, а и как би могло да бъде след като дребчото така обичаше това мило момиче. Да, обичаше я с цялата всеотдайност, на която бе способно неговото сърчице.

Гаргамунделченцето нито за миг не се поколеба. То скочи и се нахвърли върху нейно величество Реалността. Тъжните чудовища гледаха мълчаливо и не смееха да се намесят..Та нали и те някога са били Гаргамунделченца и са се борили по същия начин да опазят своята фея.
Великият господар - Животът наблюдаваше всичко от непоколебимия си трон и очакваше търпеливо неизбежната си спътница - Съдбата да отреди какво ще предприеме главният герой на тази историйка. Но и тя изчакваше... Какво ли?! Тя знаеше какво ще се случи, но силно се надяваше храбрият дребчо да не се превърне в един от безмълвните наблюдатели на следваща такава сцена. Съдбата искаше Гаргамунделченцето да я хване за ръка и да я заведе там, където то би желало..Тя би била негова робиня в името на доброто, в името на тези, които нямаха силата да я накарат да се почувства подвластна на техните желания.Любовта едва дишаше..Гаргамунделченцето безстрашно се опитваше да накара Реалността да я пусне. То се засили, метна се върху й и с всичка сила започна да блъска с юмручета по гърба й. Ледената дама за миг почувства рязка болка и се принуди да пусне младото момиче. То нежно се свлече на земята, поемайки живителна глътка въздух.

Реалността се обърна. Мъничкото човеченце непоколебимо я гледаше право в очите. То бе решено да опази своята фея, каквото и да му костваше това. Погледът на Гаргамунделченцето не я стресна. Тя и друг път бе срещала такива , но незнайно защо мънинкичкото Гаргамунделченце и се стори с нещо по-различно. Но с какво ли?!..Тя не можеше да си отговори на този въпрос.В края на краищата тя се успокои с мисълта, че това вероятно е самозаблуда и е безпричинно да се чувства несигурна в опитите си да го превърне в свой роб.Идеята да има още един поданик наистина блазнеше Реалността, но тя бе осъществима единствено ако любовта умреше. Жестоката жена отново хвана милото момиче за изящната шия...тя бе безсилна да се съпротивлява, но малкият дребчо с нови сили се хвърли в хватка с Реалността. В този момент тя го блъсна така жестоко, че мъничкото му телце се удари глухо в стената и се строполи почти бездиханно на земята. Ледената дама се стресна! Тя не очакваше нито упоритостта му да бъде толкова неизчерпаема, нито пък Любовта на това Гаргамунделченце да бъде толкова силна. Но всъщност силата на нашата Любов се дължи на това доколко ние вярваме в нея, а мъничкия дребчо бе отдал цялата си същност и това бе причината, поради която неговата Любов бе толкова издържлива. Реалността погледна малкото човеченце и почувства един неописуем страх! Тя не искаше то да умира. Да го подчини - да, но не и да умира. Да! Тя, която бе толкова независима и своенравна се изплаши...

Любовта почувства как стегнатата хватка се разхлабва и веднага се отскубна от Реалността.
Тя изтича до Гаргамунделченцето. Сърчицето му тихо тупкаше..все още беше живичко. Тя внимателно го пренесе на леглото му. Дребчото отвори очички и щом я видя се усмихна облекчено. Погледът му зашари из стаята..Реалността и тъжните чудовища ги нямаше, бяха си отишли, и отново бяха само те двамата в своя свят на чудеса.

Съдбата се почувства за първи път щастлива!

4 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря...Можеш и повече, а и тогава си била малка...сега си по-зряла, дай от сега,знам че имаш.

zlatkata каза...

обожавам приказките:)

Блещучка каза...

:)Всяко нещо с времето си, Анонимко.. хих!:)

Злат, радвам се, че ти е харесала!

malkata.zvezdi4ka каза...

Здравей, Блещучка!
Може би си изненадана от този закъснял коментар...
Преди много години един човек откри в мен Дребчо, точно такъв какъвто е в твоята приказка - Part One.Известно време след това някъде в нета аз открих тази приказка и тя стана нашата приказка.И така си живеехме в нашата приказка...в Part One.После живота ни се стече така, че ние малко по малко забравяхме за нея, и реалността малко, по малко ни побеждаваше. И ние си имахме Part Two и Part Three, макар и доста по-различни от твоите, дори точно на обратно.Дребчо си остана такъв завинаги,той никога не срещна Нова Любов,Заблуда, но беше предаден от Старата Любов, от неговата Единствена, Истинска Любов.Да, живота е толкова многоцветен , всеки си има някаква приказка...И всяка приказка си има край. Нашият също дойде, наскоро. Какъвто и да е края, щастлив или болезнен, той винаги е реален.Реалността винаги побеждава, това е.Дребчо в мене завинаги умря, но аз продължавам да тъжа по него, той ужасно ми липсва.Днес бърникайки се в нета нещо ме накара да напиша в Google думичката "гаргамунделченце" и така попаднах на теб, запознах се с автора на нашата приказка.
Благодаря ти за тази приказка, Блещучка!Прочитайки я отново се върнах в моите красиви и истински спомени и се усмихвах пак и пак...Знам, че няма да има Part Four, права си че когато нещо се скъса и се завърже на възел, мастото там вече е слабо. И нещото е наистина безвъзвратно изгубено...