Сантименталността е орисия! Всъщност може и порок да е... Възможно е и да е наследствена, което изобщо, ама изобщо не ми се нрави! Още помня ужаса на баба ми, когато преди година опитах да подпаля огъня на вилата с тетрадката на мама по български от 4-ти клас. Разбира се скъпоценния спомен бе изтръгнат навреме от ръцете ми и прибран отново в онзи прашасал кашон.
От малка се привързвам към неща, втълпявайки си, че носят емоционална стойност за мен. И в малката ми тогава главица е било наистина така. Когато бях в 1-ви клас мама беше ходила в командировка в Унгария и ми беше донесла Палчо. Тези от моето поколение вероятно ще се сетят, че това е онова бебе от "Смехураните", което постоянно си смучеше пръстчето. Тази малка кукличка се бе превърнала в любимата ми играчка и я мъкнех навсякъде нищо, че след години пластмасовото й носле бе откъртено, а ръчичката й бе почти откъсната от много мъкнене наляво-надясно. А и все още съм убедена, че Палчо е някъде у дома или поне живея с мисълта, че съм спечелила битката с майка ми, която искаше да го изхвърли.
Навремето, а и сега с нея профилактично се сражаваме, въоръжени с огромна доза аргументи, когато си науми да прочете присъдата на някоя вещ, която безпристрастно погледнато си е наистина за боклука. В тийнейджърските ми години тази вещ бяха едни черни джинси. Сега като се замисля - бяха се изтъркали на не малко места, а на това отгоре ми бяха окъсяли доста, обаче бях прострастена към тях.
Но любимите дрехи са до време... Или поне при мен беше така...Сега... Сега се привързвам към спомените, които ми носят вещите, а и не само. Хипнотизирам се от песни, които носят носят аромата на някой значим... Обичам да препрочитам минали писма... Пазя толкова прехвърчали мисли, а всъщност са просто едни хартиени листа...Постоянно имам проблем с мястото в e-mail-а си, защото съхранявам толкова мили някогашности... И не мога, наистина не мога да натисна "delete", нямам сили...
Сигурно сантименталността се лекува, но и да може - аз не искам. При мен от малка тя е хронична и съм свикнала. Тя е едно от нещата, които ме съхраняват. Едно от нещата, които ме отвличат за мигове и ми напомнят каква съм била, каква съм и каква мога да бъда.Точно хората, нещата, изчезнали от живота ми ме карат да се чувствам щастлива, че са минали през него или просто са надникнали. А някои от тях понякога са се и връщали, точно когато съм ги мислила за безвъзвратно изгубени...
сряда, 16 януари 2008 г.
Сантименталността Или Плюшкин, Събиращ Спомени!
Публикувано от ~Gery~ в 18:28
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Мен ако питаш, добре си си :) Пък и ти си момиче - за мен е още по-трудно да кажа, че държа на няколкото си плюшени играчки - едно магаре Йори с най-блажената усмивка на света, една жълто-лилава кравичка (Барт) и едно червено нещо, кръстока между рак и комар. И аз като теб ги свързвам с твърде много неща, за да мога да се разделя с тях.
А колкото до това, че хората често се опитват да ни накарат да се откажем от нещо по една или друга прична - това е нормално. Но съм забелязал, че е по-успешно ако си мълчат. Човек по-лесно се отказва, когато няма срещу какво/кого да се бори и трябва да търси сили само в себе си. Тук имам няколко истории, вклоючително тази как отрязах дългата си коса, която беше станала част от мен и начина, по който ме възприемат, но мисля, че е неучативо да ги разказвам в чужд блог.
Затова ще завърша с един съвет, който едва ли ти е нужен - Gmail, наутина имат абсурдно много място в пощите си, още повече откакто Yahoo премахнаха ограничеието в техните.
А и нещо по-важно от поредната рекламата, за която Google не ми плащат - връщането в миналото е полезно и приятно. Понякога човек има нужда да си спомни къде и какъв е бил, за да разбере по-добре къде се намира и къде отива.
И пак хубаво си го написала :)
Наскоро и ABV.bg увеличиха капацитета на пощата и Слава Богу, защото редовно едва освобождавах около 3 %, колкото да не се задръсти съвсем. :) А нали се сещаш, че сантименталността включва и упорит отказ от промяна т.е.въпреки, че от години имам gmail все пак добрата стара Abv. ми е някак по-мила...
При мене същото с смс-ите в телефона, така че си представям мъките ти. В интерес на истината Google предлагат решение и на този проблем, но не искам да се впускам в поредната проповед Колко са Велики, че току виж и теб съм покръстил :)
Първоначално ми се втори странно да прочета, че "сантименталността включва и упорит отказ от промяна", като в същото време да твърдиш и показваш колко обичаш промените, но като се замисля не е невъзможно. И не се случва само на жените да си правят привидно противоречиви твърдения.
За "упорития отказ от промяна" мисълта ми беше по-скоро по принцип. А и да не беше - няма противоречие, тъй като промените са производна на малки тържествувания над страха от тях.
Относно abv. просто тази поща ползвам от самото начало, редица години преди появата на gmail и нея знаят повечето ми приятели, затова съм привързана към нея.
Публикуване на коментар