За Мъжете И Матраците Интимно... Или Когато Се Появи Тя...

Когато бях малка много обичах да ходя на Екскурзионни летувания. Имахме един учител по История, който беше голям ентусиаст. Солиден мъж на около 50. Планинар! Той беше организатора на повечето извънучилищни пътешественически мероприятия. А аз като едно доста будно дете тъй да се каже - бях 1-ва пушка. Всяко лято бях я в Рила, я в Родопите... И сега след години пазя толкова скъпи спомени. Освен емоциите, помня и наровете, които си бяха почти 1/2 от общото преживяване, защото се сблъсквахме с тях в почти всяка хижа.

Нееее... не онези червени плодчета големи колкото ябълка, чието ядене обичайно е съпътствано с доста физиономии поради доста степчивия вкус...

Говоря за дъсчените легла, на които ако успееш да спиш си е цяло чудо, а кокалите ти се бунтуват с всичките болежки, на които са способни. Сутрин се събуждаш и стоиш известно време неподвижен, докато събереш смелост да помръднеш след "ортопедичната профилактика" от спането, а след това цял ден опъваш шия като щраус и разкършваш рамене, за да възвърнеш спомена за гъвкавостта си.

Разбира се с времето тези спомени бяха доста избледнели, макар и скъпи - все пак леееекичко позабравени. Под въпрос е дали е било за добро или лошо. Може би по-скоро за добро, защото това ми помогна да издържа стоически на Неговото легло.

Няма нищо по-хубаво да оплетеш крачета в тези на любимия и сгушена на рамото му да заспиш...

До тук добре, обаче изпълнението на едно такова действие е доста трудно, когато леглото е твърдо като дъска и единственото, което притъпява, при това неуспешно, това усещане е тънкия дюшек. И тук асоциациите с Принцесата и граховото зърно изобщо, ама изобщо не са уместни. Спането си беше наистина цяло геройство и единствения плюс в това бяха загрижените му пръсти, които нежно разтриваха гръбчето ми след изтерзания сън.

Не познавам мъжете, но съм забелязала, че повечето са доста непретенциозни към собствените си удобства. Могат да се задоволят с минимален комфорт, че даже и без такъв в основни неща в ежедневието си и това по никакъв начин не им пречи.

Интересен е обаче феноменът "Жена в живота им", който коренно променя всичко. Някои ще кажат, че това не винаги е за добро, но пък аз ще ги контирам, че си зависи от жената.
Феноменът "Жена в живота им" се среща достатъчно често, за да се погрижи за тях, докато те се грижат за нея. Това е така наречената "Грижа на обменни начала". При това неосъзната. Това й е хубавото! Защото, когато се опиташ да кажеш на един мъж, че нещо е добро за него - той се смръщва, решавайки, че го наставляваш. А когато смята, че купува нов матрак, за твое удобство - не осъзнава, че ще осигури комфорт и на собствения си гръбначен стълб.

Имаме си нов матрак... И 2 броя добре чувстващи се гръбначни стълба... И не само това... ;)