Началото...

Чудех се какво да бъде моето начало.. Дали да е нещо като Grand Opening или по-скоро да е едно скромно и тихичко начало, което да не се различава от повечето тук. Не че знам какви са повечето... Даже никак.
Но тъй като има една отколешна истина, че "Всяко начало е хубаво." и моето се очертава да е такова... Поне за мен.
Разбира се след като вече започнах е време да си изясня каква ще е концепцията на начинанието. Пък и сигурно и на Вас като едни неориентирани четци, гледащи що за птиче се е пръкнало, това няма да е излишно.
Да, ама въпросът с дефинирането е доста сложен. Сигурно тук всеки се старае да бъде забавен, оригинален или пък съвсем не му пука какво ще си мислят останалите. Мен сякаш на челото ми е изписано "Пука Ми!" и ей го на - Проблема.
Това разбира се е едно синдроматично явление, което се проявява точно, когато най-не ти се иска. Тъкмо си почнал да се самоубеждаваш, повтаряйки на ум "Не ми пука, не ми пука, немипука, немипука, немипу..." и то Хоп! те издебва изневиделица и те сграбчва за гушата, крещейки в ухото ти: "Не ти ли пука? Аааа? Не ти пука, викаш... Ама май, май... "
Та така... Лек за това още няма. Или поне аз не съм виждала. Разбира се има си и характерни индивидуални "лечения" на синдрома, които се изразават в широки ухилвания (тип "Нали не изглеждам твърде малоумно"), говорене на глупости (които разбира се е желателно да са поне малко достоверни) и да не забравяме - редовната самотерапия "Обади се на приятел!", която със сигурност помага, тъй като едно от основните качества на приятелите е да те четкат.
Ама да се върнем на все още неизмислена концепция и дали е твърде лошо ако всъщност не измисля такава. Или пък е добре за по-сигурно да се оправдая с това, че съм влюбена и в такива душевни състояния е нормално мисловните процеси да липсват.
Какво пък... Хич и през ум не ми е минало да се оплаквам. :)

To Be Continued...