понеделник, 11 февруари 2008 г.

Любен Влюбен Или Звездите Ми Го Говорят...

Беше миналата година... Разбира се беше студено, а беше и тъмно... И изобщо - едно такова уморено, прибиращо се от работа... И единственото нещо, което ме спираше да не свия директно към спирката на тролея, беше срещата с половинката. Която пък се оказа от онези съдбовните, ама не за нас, а за някой друг. Ей така започват историите. Нищо неподозирани, неочаквани, невярвани и невероятни.

Започват с едно непланувано шмугване в близкия Бонжур и завършват с Щастие. Това ще е от онези истории за хора, които вярват в знаците на съдбата. А пък от друга страна си е чисто и просто съвпадение по веригата - производител - дистрибутор - купувач.
И аз да бях на ваше място... И аз нямаше да разбирам за какво иде реч.

Бях имала Рожден ден преди седмица. А аз много обичам шоколадови яйца. И не заради шоколада, а заради изненадата. Ей така, просто да не знаеш какво има вътре и да се изненадаш. Ама напоследък все се излагат Киндер... Едни такива грозновати играчки, чак да те е срам пред детето, че възрастните са произвели за него някакво шарено малко нещо, което на моменти дори не е шарено, и най-вече заради това, че дори не знаеш какво се прави с него. Но сега да оставя на страна темата с децата. Аз такива още нямам, затова пък успешно играя ролята им. :) Та по повод Ръ Дъ-то ми, една приятелка ми бе връчила шоколадово яйце. И от там се пръкна Любен Влюбен Нъмбър Уан. Един такъв малък, с един такъв голям... букет цветя... и като го натиснеш по главата - очите му стават на сърчица. Бях му отредила почетното място до монитора ми и редовно се натискахме с него. :) Толкова ми хареса, че ми се щеше да проимам и Цветка Кокетка и Райко Всезнайко и още една камара пластмасови бръмбъзъци от същата серия.

Иииии...
Дойде въпросния ден, когато в Бонжура стояхме с половинката и вещо теглехме шоколадовите яйца в шепа и ги прослушвахме, почуквахме и какви ли не познавачески табиети, за да установим кои може да са желаните екземпляри. Не зная дали Ви е известно обаче в магазините имат ужасния навик върху стари картони да слагат нови яйца и тъй - шанса да ти се падне нещо от нарисуваните картинки там - е почти нулев.

Накрая избрахме 3 яйца и тържествено си ги платихме на касата. Естествено нямаше как да не се разочаровам след като от 1-вите две яйца се паднаха една странна количка без човече и нещо елипсовидно, което мязаше на попова лъжичка. Но от третото се показа .... Любен Влюбен Нъмбър Ту. Викам си - "Какво пък! По-добре, че не е още нещо подобно на тия 2-те!" :)

И понеже аз си имах вече един Любен Влюбен, който всъщност не ми е толкова необходим, защото разполагам с един Влюбен, макар и да не е Любен, този Нъмбър Ту след седмица го занесох на най-добрата ми приятелка. Ей тъй да й донесе щастие... и след време и тя като мен да няма нужда от него... И взе, че стана... :)