петък, 8 февруари 2008 г.

Св. Вальо Или Мъжете и Романтиката - Мит И Реалност..

Почне ли февруари - започва да ми става едно такова валентинско, с едни такива розАви отенъци и ако пишех на хартия, а не на компютър до сега да съм щриховала няколко сърчица докато зяпам безцелно, чакайки да свърши и петъчния работен ден...
Трябва да призная, че понякога романтизмът на мъжете граничи с гениалността. Това разбира се няма как да не бъде свързано със знаменитата фраза: "Всеки гений е бил малко луд." Според мен някои по много... А от тук : "Всеки луд с номера си." :)

Като ме погне любовния ентусиазъм покрай този знаменит и в голямата си част префърцунен и преекспониран празник, започвам едно щуро мъдрене на всевъзможни идеи, с които да изумя половинката... И понеже всяко ново нещо е добре забравено старо - с чисто научна цел се ровичкам и сондирам мненията из виртуалното пространство.
И така разхождайки се... Изчетох доста нещица. И като всяка жена, любопитстваща с какво ще я изненада любимия - най-заинтригувана бях от жестовете на мъжете към своите половинки.... А то и как няма.... Някои от тях си бяха истински бисери.. :)


Един:
"В главата ми е една идея. Луксозна опаковка, добре завита кутия- добре украсена и нашарена, стилна в която при отваряне ще има какъвто се сетите стилен пълнеж и на дъното едно жълто паве от тези покрай нароното събрание с надпис на него "нека любовта ни бъде толкова здрава колкото е това паве. Просто искам да ти кажа ОБИЧАМ ТЕ СВЕТЛЕ. БЪДИ ДО МЕН". Точно в момента в който вече иска да ти строши павето в главата и се чуди дали да ти се радва или да ти се накара се изважда същата опаковка по възмоност в умален вид (а може и след това да видиш реакцията и).Втория подарък е пак същата купийка само че в умален размер и вместо паве вътре има някакво немного скъпо бижу като обици или няква верижка поглежда се съответната дама и се казва "Това паве беше картичката, а това е подаръка. Обичам те слънце" прегръдка, целувка или квото там дойде и импровизация.Скоро мога да го направя това- обещавам да кажа резултата. "


Една:
"Аз отивам у тях, където сме сами и той е приготвил вечеря - пиле, вино и...гледам в чинията си кисели краставички, но някак...като накълцани, зле нарязани...питам защо така, а милият ми отговаря: " Опитах да оформя с ножа сърчица, но нещо не успях..." Просто нямаше какво да кажа..."

Една:
"В този ред на мисли, да разкажа как моя ми подари годежен пръстен. Понеже не е по романтиката и аз се го опреквам, решил и той да направи нещо романтично. Та заведе ме на едно вирче в планината, взехме си китайска кухня и той нашия, решил да го сложи в прекрасно мазния ориз. Аз го нанизах с вилицата и като го видях си помислих- ха късмет- на китайката пръстена е паднал в ориза. После разбрах, че е годежният ми пръстен, а мъжът ми се разсърди, защото повече съм се радвала като съм си мислела,че е на китайката."