понеделник, 11 февруари 2008 г.

Любен Влюбен Или Звездите Ми Го Говорят...

Беше миналата година... Разбира се беше студено, а беше и тъмно... И изобщо - едно такова уморено, прибиращо се от работа... И единственото нещо, което ме спираше да не свия директно към спирката на тролея, беше срещата с половинката. Която пък се оказа от онези съдбовните, ама не за нас, а за някой друг. Ей така започват историите. Нищо неподозирани, неочаквани, невярвани и невероятни.

Започват с едно непланувано шмугване в близкия Бонжур и завършват с Щастие. Това ще е от онези истории за хора, които вярват в знаците на съдбата. А пък от друга страна си е чисто и просто съвпадение по веригата - производител - дистрибутор - купувач.
И аз да бях на ваше място... И аз нямаше да разбирам за какво иде реч.

Бях имала Рожден ден преди седмица. А аз много обичам шоколадови яйца. И не заради шоколада, а заради изненадата. Ей така, просто да не знаеш какво има вътре и да се изненадаш. Ама напоследък все се излагат Киндер... Едни такива грозновати играчки, чак да те е срам пред детето, че възрастните са произвели за него някакво шарено малко нещо, което на моменти дори не е шарено, и най-вече заради това, че дори не знаеш какво се прави с него. Но сега да оставя на страна темата с децата. Аз такива още нямам, затова пък успешно играя ролята им. :) Та по повод Ръ Дъ-то ми, една приятелка ми бе връчила шоколадово яйце. И от там се пръкна Любен Влюбен Нъмбър Уан. Един такъв малък, с един такъв голям... букет цветя... и като го натиснеш по главата - очите му стават на сърчица. Бях му отредила почетното място до монитора ми и редовно се натискахме с него. :) Толкова ми хареса, че ми се щеше да проимам и Цветка Кокетка и Райко Всезнайко и още една камара пластмасови бръмбъзъци от същата серия.

Иииии...
Дойде въпросния ден, когато в Бонжура стояхме с половинката и вещо теглехме шоколадовите яйца в шепа и ги прослушвахме, почуквахме и какви ли не познавачески табиети, за да установим кои може да са желаните екземпляри. Не зная дали Ви е известно обаче в магазините имат ужасния навик върху стари картони да слагат нови яйца и тъй - шанса да ти се падне нещо от нарисуваните картинки там - е почти нулев.

Накрая избрахме 3 яйца и тържествено си ги платихме на касата. Естествено нямаше как да не се разочаровам след като от 1-вите две яйца се паднаха една странна количка без човече и нещо елипсовидно, което мязаше на попова лъжичка. Но от третото се показа .... Любен Влюбен Нъмбър Ту. Викам си - "Какво пък! По-добре, че не е още нещо подобно на тия 2-те!" :)

И понеже аз си имах вече един Любен Влюбен, който всъщност не ми е толкова необходим, защото разполагам с един Влюбен, макар и да не е Любен, този Нъмбър Ту след седмица го занесох на най-добрата ми приятелка. Ей тъй да й донесе щастие... и след време и тя като мен да няма нужда от него... И взе, че стана... :)

петък, 8 февруари 2008 г.

Св. Вальо Или Мъжете и Романтиката - Мит И Реалност..

Почне ли февруари - започва да ми става едно такова валентинско, с едни такива розАви отенъци и ако пишех на хартия, а не на компютър до сега да съм щриховала няколко сърчица докато зяпам безцелно, чакайки да свърши и петъчния работен ден...
Трябва да призная, че понякога романтизмът на мъжете граничи с гениалността. Това разбира се няма как да не бъде свързано със знаменитата фраза: "Всеки гений е бил малко луд." Според мен някои по много... А от тук : "Всеки луд с номера си." :)

Като ме погне любовния ентусиазъм покрай този знаменит и в голямата си част префърцунен и преекспониран празник, започвам едно щуро мъдрене на всевъзможни идеи, с които да изумя половинката... И понеже всяко ново нещо е добре забравено старо - с чисто научна цел се ровичкам и сондирам мненията из виртуалното пространство.
И така разхождайки се... Изчетох доста нещица. И като всяка жена, любопитстваща с какво ще я изненада любимия - най-заинтригувана бях от жестовете на мъжете към своите половинки.... А то и как няма.... Някои от тях си бяха истински бисери.. :)


Един:
"В главата ми е една идея. Луксозна опаковка, добре завита кутия- добре украсена и нашарена, стилна в която при отваряне ще има какъвто се сетите стилен пълнеж и на дъното едно жълто паве от тези покрай нароното събрание с надпис на него "нека любовта ни бъде толкова здрава колкото е това паве. Просто искам да ти кажа ОБИЧАМ ТЕ СВЕТЛЕ. БЪДИ ДО МЕН". Точно в момента в който вече иска да ти строши павето в главата и се чуди дали да ти се радва или да ти се накара се изважда същата опаковка по възмоност в умален вид (а може и след това да видиш реакцията и).Втория подарък е пак същата купийка само че в умален размер и вместо паве вътре има някакво немного скъпо бижу като обици или няква верижка поглежда се съответната дама и се казва "Това паве беше картичката, а това е подаръка. Обичам те слънце" прегръдка, целувка или квото там дойде и импровизация.Скоро мога да го направя това- обещавам да кажа резултата. "


Една:
"Аз отивам у тях, където сме сами и той е приготвил вечеря - пиле, вино и...гледам в чинията си кисели краставички, но някак...като накълцани, зле нарязани...питам защо така, а милият ми отговаря: " Опитах да оформя с ножа сърчица, но нещо не успях..." Просто нямаше какво да кажа..."

Една:
"В този ред на мисли, да разкажа как моя ми подари годежен пръстен. Понеже не е по романтиката и аз се го опреквам, решил и той да направи нещо романтично. Та заведе ме на едно вирче в планината, взехме си китайска кухня и той нашия, решил да го сложи в прекрасно мазния ориз. Аз го нанизах с вилицата и като го видях си помислих- ха късмет- на китайката пръстена е паднал в ориза. После разбрах, че е годежният ми пръстен, а мъжът ми се разсърди, защото повече съм се радвала като съм си мислела,че е на китайката."