вторник, 15 януари 2008 г.

Промените Или You Never Know...

Обръщам се назад и се заглеждам...Втренчвам се в онова отминало и позабравено...Периодите на бяло и черно... на смелост и страх.

От малка превъзпитавам страха си от промените и все още, когато дойде момента за такава - той наднича зад рамото ми и се ухилва самодоволно, че отново ще се сражаваме. Не отричам - всеки път показва най-доброто от себе си - омотава ме в колебание и ме спъва, когато понеча да му се надсмея. Всяко падане натъртва духа ми и се отпечатва осезаемо върху му, но всъщност аз винаги печеля. Или най-малкото оставям Страха с такова впечатление. :) С други думи - "Бъди смел, а дори и да не си - преструвай се! Никой няма да забележи разликата."

Били те дребнички битки с подозренията, че ако нещо се промени - то няма да е така хубаво като преди, или исполинските битки със съмнението, че големите неща в живота ми са константа и е важно те да останат точно такива каквито са, истината е, че както аз, така и тези около мен постоянно търпят метаморфози и неминуемо живота ми се е превърнал във война със страхът от промените в него.

Обичам промените и съм си изградила защитна реакция срещу негативите им, опитвайки се да се съсредоточа върху позитивите.
И наистина - получава се! Винаги се получава, което е малко съмнително, защото перманентни успехи няма. Убедена съм, че много промени в живота ми не са чак толкова креативни, и без тях щеше да е по-добре, но пък за сметка на тях - други промени са ме довели до толкова щастливости, за които дори не съм се осмелявала да мечтая.

Точно от този гъдел непознатото, различното и новото настръхвам всеки път, когато ми се наложи да водя отново битката със страха. Зарежда ме и ме превръща в искаща мечтателка. Но е важно да познаваш моментите. Да ги отглеждаш прилежно, да ги наблюдаваш, а когато узреят напълно - да ги откъснеш и да се насладиш на вкуса им.

1 коментара:

Suicidal Phoenix каза...

Все повече ми харесва как пишеш. Семпло, изчистено и истински. Може да ми се струва така, зашото все се опитвам да намаля думите и да засиля посланието, а все не се получава съвсем. А ти успяваш. И темите, които избираш напоследък отекват в мен.

Страх, нови неща, колебание, мечти, крачка напред. Или скок. Живот по острието на страха. Толкова близко, толкова познато :)