вторник, 18 декември 2007 г.

Коледата Възможна Или Традициите Не Са Това, Което Бяха!



Днес се смях от сърце. Ама така се смях, че чак сълзички ми излязоха.
Причината за това беше една статия на Красимира Хаджииванова в Dnes.bg.

И тъй като още от началото на последния зимен месец на отиващата си година, намирисва натрапчиво на Коледа, изпълнена къде с кич, къде с някоя и друга що годе добре изглеждаща аранжировка, но във всички случаи пъстра, ще споделя с вас закачливата статия та да може и Вие да се похилите!






Коледа идва и това е видно отвсякъде. И всеки свързва празника с различни символи - белобради старци, морни Снежанки /с пресен чесън/, елени, шейни и елхи.

Сега няма да обсъждаме колорита и разнообразието на всички коледни асоциации, а ще се спрем само на една от тях и придружаващите я дейности.

Елхата. Коледното дръвче. Временната иглолистна флора, която всеки забучва вкъщи тези дни. Може и да не сте забелязали, но изборът на дървото зависи от собствения ви натюрел. Ето как.

Вие сте:

Романтик

Десет дни преди Коледа започвате да проучвате пазара. Обикаляте всички кьошета из града, оглеждате зорко и акуратно всяко дръвче. Говорите си с продавачите, питате ги откъде са, добра ли е реколтата и как е баба им.

Накрая, ако сте доволни от чутото и видяното, закупувате най-чутовната, китна, ароматна и яркозелена елха. Препоръчителни размери – 5-6. Метра. Височина, ширина, обем, гравитационно ускорение и прочие физични величини.

Стоварвате природната даденост насред хола и в продължение на тридесет минути я съзерцавате в кататоничен ступор.

След това изваждате четири кашона с играчки, три торби с гирлянди и два пакета медицински хигроскопичен памук /50 стинки пакетчето в кварталната аптека/.

Малко уточнение за не-романтиците – памукът се ръси с апломб върху това, което е останало от клоните, след като елхата е цялостно и всеобхватно закичена с камбанки, топчици, орехчета, ошав, камъни Сваровски, чушки, краставици и каквито още провизии намерите в хладилника и фризера /гювеч и кьопоолу не са подходящи за украса поради течната им консистенция и кратък срок на годност/.

Разбира се, елхата далеч не е всичко.

Във всеки ъгъл щедро ръсите миниатюрни фигурки, изобразяващи Рождество Христово, като не пестите нито слама, нито овце - така, да има.

На всеки голям прозорец окичвате лампички, които включвате всяка вечер точно в 7, така че отдалеч домът ви заприличва на летище София в редките му моменти, когато не е скрито от мъгла, смог, сняг или друг природен катаклизъм.

А на всяка стена пък, за да не ви е постен интериорът, закачате по един чорап, който напълвате с фъстъци, станиол и памук.

С това украсата ви е почти завършена и сте готови да посрещнете Коледа с радост в сърцето.

Чукундур

Тва Коледа, Нова година, Ивановден, Великден, Никулден и разни други простотии ги нямате за нищо.

Баба ви е разказвала, че хората си купуват некви храсти по Нова година, но вие не робувате на модата пък и тя отдавна умря. Баба.

Все пак, докато гледате централната емисия новини и елхата, която се вижда на заден фон в студиото, капчицата човещинка, дремеща някъде зад лявата ви сърдечна камера, се събужда.

В безумието си връзвате оръфана червена панделка на бръшляна и, удавени във внезапен изблик на спонтанност, купувате на кучето пилешки трътки, вместо обичайните биволски тазобедрени стави, които му хвърляте на двора, когато се сетите.

С това жизнерадостното ви коледно настроение се изчерпва и се връщате към нормален ритъм на живот.

Екоактивист

Значи, след застрояването на Черноморската ивица и изтребването на китовете в канадската акватория, най-мразите изсичането на елхи.

Още през ноември сте напълнили пощенските кутии на съседите си с природозащитни позиви, а за най-отчайващите случаи сте прибегнали до заплахи в епистоларна форма, от типа „купувайки си жива елхичка, обричате планетата и себе си на бавна и мъчителна смърт“.

За себе си взимате изкуствена елхичка в жизнеутвърждаващ розов цвят и демонстративно я внасяте във входа на кооперацията в момент, в който знаете, че ще ви видят най-много комшии.

Слагате я на циментовия под и не я украсявате с нищо. Нямате дори и лампички, тъй като всъщност не употребявате електрическа енергия.

На Бъдни вечер хапвате малко коренчета от целина, морковчета и соя, пийвате айран, направен от био кисело мляко, и, пеейки си "Ой, Коледо, Коледо", лягате в спалния чувал.

На 25 декември ставате в 5 сутринта, обувате туристическите обувки и правите редовното си годишно изкачване на Понор планина, въоръжени със заострена пръчка и две торбички /произведени от рециклирани консерви/, в които събирате органични и неорганични отпадъци. Съвестта ви е чиста, природата – също.

Реалист

Всяка година едно и също, обаче пак ви е кеф. Купувате си средна по размер елхичка, може и борче, пък ако много го закъсате, кълцате с брадва няколко клонки от околния ландшафт и сте готови.

Не помните колко здрави играчки ви останаха от миналата година. Сигурни сте в едно – гирлянди нямате, щото котката ги изяде и след това ги издрайфа зад пердето. Още си личи петното, въпреки че упорито го поливахте с белина, антифриз и Каналин.

Окичвате килната камбанка на входната врата, а в хола слагате купа с неузрели мандарини и един банан, така, за колорит.

На 24 вечерта изяждате петнайсет сарми и две парчета питка, последвани от ошав, три портокала и парче саздърма, щото иначе не се издържа.

Преди да заспите си мислите как на следващия ден сте на гости у пет вида роднини, което предизвиква у вас силни стомашни киселини и налага спешен перорален прием на Мезимфорте.

По-нататък не помните. В просъница чувате, че котката пак драйфа. Мамка й.

Резултати:

Припознали сте се като Романтик. Нашите препоръки – пробвайте да увиете елхата в розов балдахин. Ще й придадете сластно-кахърен вид.

Припознали сте се като Чукундур. Нашите препоръки – сварете пилешките трътки, поне на Коледа не ги давайте на кучето сурови.

Припознали сте се като Екоактивист. Нашите препоръки – на Коледа се отпуснете и хапнете малко свинско. Най-много да ви хареса.

Припознали сте се като Реалист. Нашите препоръки – нямаме такива. Повечето хора имат вашите проблеми. Стиснете зъби и това е. Догодина ще свикнете.

3 коментара:

Suicidal Phoenix каза...

Блещучка, благодаря ти, че си споделила този текст :) Съгласен съм, че изпълнението на сезонните ритуали горовят много за хората, а тук откровението дори е поднесено по изключително забавен начин. Сетих се за една моя братовчедка, която всяка година скрива елхата под купчина гирлянди, разноцветни топки с един и същ размер (педантично подбрани и аранжирани, обаче), а стаята отрупва с всевъзможни свещи, картинки, рисунки по прозорците, плодове, пръчки канела, помпозно сгънати салфетки и ред други начини да ни напомни, че без изобилна декорация няма коледен дух.

И като стана дума за украси, искам да те поздравя за новия външен вид на блога :) Розовото не ми е любим цвят и може би затова предпочитам старото синьо, но като цяло изглежда добре. Ще се радвам, ако споделиш как може да се разтегне текста, така, че да не изглежда като макарон, както е при мен. Може би се забелязва, че засега успях да се справя само с цветовата схема :) Харесва ми и музиката, която си сложила, както и това, че си линкнла бога ми. Благодаря за което :) Колкото до картинката - феичката ми харесваше, но има нещо безумно симпатично и в розовия Заепопотам.

~Gery~ каза...

Напоследък ми е някакво такова бонбонено настроението и реших да сменя замислено-романтичния вид на блога с този закачливо-розов. :)
Според мен промените са хубаво нещо. :)

Текста не съм го разтягала ръчно. Разположението му зависи от template-a, който избереш... Аз после само шрифта, цветовете и разположението на елементите промених.
Експериментирай:) Забавно е!:)
Ако имаш проблеми - ICQ-то ми е написано - потърси ме - ще опитам да помогна!

Suicidal Phoenix каза...

Да, промените и новите неща са нещо хубаво. И в бонбонените настроения няма нищо лошо. А най-хубавото е, че и след "ремонта" пак го усещам като Твоя блог. :)

За експериментите - ще си поиграя около празниците. Тогава хората едва ли ще им е до четене и няма да забележат, ако поради неумело боравене с настройките, блогът ми изчезне за ден-два. А ICQто ще го ползвам като краен вариант - едно, че не го ползвам откакто има Gtalk и второ, че не искам да те занимавам, преди да съм се уверил, че не мога да се справя сам. Пък и мъжете не обичали да търсят помощ, казват.