петък, 29 юни 2007 г.

Който търси - намира...Or Is There Destiny?

Едно време като всеки неориентиран тийн и аз си имах дневник. Една черна тетрадка (нищо особено), която дори нямаше от онези прословути миниатюрни катинарчета, които с кламер можеше да отвориш също толкова успешно, колкото и с тенекиеното ключе, вървящо в комплекта.
Та там.. пишех си разни работи, които от разстояние на времето изглеждаха pretty rediculous, но за мен си бяха гранд проблеми. Ама от ония проблеми дето те човъркат и терзаят...и естествено са свързани с момчета. Защото те - момчетата - са движещата сила в живота на всяко средностатистическа тийнейджърка. Още помня един Даниел от съседния блок, който имаше пясъчен боксер, който не се понасяше с моят Джиджо. За тези които се питат какво (по дяволите) пък е Джиджо - ще поясня, че е малък кафяв, свръх космат пекинез. Та.. разбира се най-удачната възможност да виждам въпросния Даниел - беше сутришната и вечерната разходка на кучетата. Която поради неприязънта им едно към друго - се провеждаше на двата края на поляната. Много страдах...
Та всичките тия душевни терзания бяха подробно описани и измокрени от ред сълзи и сополи в тетрадката, която грижливо криех под един куп стари вестници на горното рафтче над леглото ми.
Трагедията настъпи, когато майка ми при една ненадейна чистка не беше попаднала на нея. (Това пусто женско любопитство само от нея ще съм го наследила... няма от кой друг.)И прочела всичките ми излияния. Пък то това не беше най-лошото. Хубаво - видял си.. - Ами трай си! Обаче не - това майките и моята в частност има слабост да се подиграва... И то с онази леко насмешлива фраза: "Да ти имам проблемите!", която ме караше да се свивам таралежески на топка и да мълча като пукЪл за всичко случващо се с мен.
Дето се вика - "Никой не си избира родителите си.." Обичам си я, ама дори и порастнала - Абе трудно ми е да й признавам разни неща. Явно детските "травми" още ми държат, пък макар и вече порастнала - с далеч по-съществени проблеми. Може би всичко идва от различната гледна точка или пък - не. И аз опитвам да гледам отгоре на нещата. Някои му казват мъдрост - други пък биха казали, че НИЩО не разбирам.
Онзи ден звънна по телефона, а брат ми не бе пропуснал да я осведоми... Ей тъй уж помежду другото, че си имам някого... И се почна "Лексикона"... Помните ги онези шарени тетрадки едно време. Модерно си беше - пишеш една камара безсмислени въпроси, на които другия загубва една камара време да отговори, накрая нарисува някое сърце прободено със стрела, залепи ти някоя хартишка от бонбон или някаква изрязана картинка и ти скачаш от радост.
Та така... аз вече му викам "Лексикона на Мама". Само дето нейния го попълвам всеки път, когато се появи нов мъж в живота ми и съм наизустила въпросите, че дори без да пита - мога поетапно да й задоволя онова любопитство, за което стана въпрос по-горе. Успокояването на родителското тяло, че всичко е наред, е задача номер едно в живота на децата им. Моето преживя доста след дългата връзка, на която всеки родител възлага надежди и която се сгромоляса с гръм и трясък. Многократно след това преигравахме етюда с "FAQ", докато не се обади онзи ден... и когато за първи път ми се искаше да й кажа, че този път е различно, че ТОЗИ път съм ЩАСТЛИВА. По онзи начин, по който не съм била от твърде много време, че не бях сигурна дали все още мога да се почувствам така.
И ще й кажа...

четвъртък, 28 юни 2007 г.

Английски ластик или Знаете ли да връзвате дръжки на череши без ръце

И така... Let The Fun Begins... :)

Английски в три урока:

Първи урок, английски за начинаещи:

"Три вещици разглеждат три часовника "Суоч". Коя от вещиците кой часовник разглежда?"

А сега на английски!

Three witches watch three swatch watches. Which witch watches which swatch watch?


Втори урок, английски за напреднали:

"Три вещици-травеститки разглеждат три бутона на часовници "Суоч".
Коя от вещиците-травеститки кой бутон на часовниците "Суоч" разглежда?"


А сега на английски!

Three switched witches watch three Swatch watch switches. Which switched witch watches which Swatch watch switch?


Трети и последен урок, английски за абсолютни професионалисти:

"Три швейцарски вещици-кучки, които имат желание да си сменят пола, разглеждат три бутона на часовници "Суоч". Коя от швейцарските вещици-кучки, които имат желание да си сменят пола, кое бутонче на часовниците "Суоч" разглежда?"

А сега на английски!

Three swiss witch-bitches, which wished to be switched swiss witch-bitches, watch three swiss Swatch watch switches. Which swiss witch-bitch, which wishes to be a switched swiss witch-bitch, wishes to watch which swiss Swatch watch switch?

Началото...

Чудех се какво да бъде моето начало.. Дали да е нещо като Grand Opening или по-скоро да е едно скромно и тихичко начало, което да не се различава от повечето тук. Не че знам какви са повечето... Даже никак.
Но тъй като има една отколешна истина, че "Всяко начало е хубаво." и моето се очертава да е такова... Поне за мен.
Разбира се след като вече започнах е време да си изясня каква ще е концепцията на начинанието. Пък и сигурно и на Вас като едни неориентирани четци, гледащи що за птиче се е пръкнало, това няма да е излишно.
Да, ама въпросът с дефинирането е доста сложен. Сигурно тук всеки се старае да бъде забавен, оригинален или пък съвсем не му пука какво ще си мислят останалите. Мен сякаш на челото ми е изписано "Пука Ми!" и ей го на - Проблема.
Това разбира се е едно синдроматично явление, което се проявява точно, когато най-не ти се иска. Тъкмо си почнал да се самоубеждаваш, повтаряйки на ум "Не ми пука, не ми пука, немипука, немипука, немипу..." и то Хоп! те издебва изневиделица и те сграбчва за гушата, крещейки в ухото ти: "Не ти ли пука? Аааа? Не ти пука, викаш... Ама май, май... "
Та така... Лек за това още няма. Или поне аз не съм виждала. Разбира се има си и характерни индивидуални "лечения" на синдрома, които се изразават в широки ухилвания (тип "Нали не изглеждам твърде малоумно"), говорене на глупости (които разбира се е желателно да са поне малко достоверни) и да не забравяме - редовната самотерапия "Обади се на приятел!", която със сигурност помага, тъй като едно от основните качества на приятелите е да те четкат.
Ама да се върнем на все още неизмислена концепция и дали е твърде лошо ако всъщност не измисля такава. Или пък е добре за по-сигурно да се оправдая с това, че съм влюбена и в такива душевни състояния е нормално мисловните процеси да липсват.
Какво пък... Хич и през ум не ми е минало да се оплаквам. :)

To Be Continued...